Двубой


Ние сплетохме здраво ръце,

с тебе се счепкахме здраво.

Кръв капе от мойто сърце,

грохнал си ти. Тогава -

Един ще бъде повален,

един ще бъде победен -

и победеният си ти.

 

Не вярваш ли Не те е страх! -

но аз пресметнах всеки ход,

последния кураж събрах

и ти ще бъдеш победен,

разкапан, озлобен живот.

 

Не почваме сега, нали

Двубоят ни е твърде стар.

Двубоят ни се води с жар

от дълги дни.

От дълги дни сме вплели здраво

ръцете си един във друг.

И никога не ще забравя

жестокия ти, груб юмрук.

 

Във мината избухна газ.

И въглещния пласт

затрупа

петнадест човека доле.

Затрупа

въглещния

пласт

петнадесет

човешки

трупа.

Един от тях

бях

аз.

 

Пред прага на един бордей

дими

изпуснат

пистолет.

Трупът полека леденей...

И нито вик,

и нито шум -

един куршум

и после - смет.

И колко леко...

И без бой,

без порив за живот,

без глас.

Ти спомняш ли си

кой бе той

Това

бях

аз!

 

На мокрия паваж

лежи

човек, застрелян из засада.

Небето, заредено с взрив,

ще падне с трясък

на площада.

Човекът, който там

лежи

във локва кръв,

е моят брат

и в стъклените му очи

омраза и любов

горят.

Извергът,

мерзкият

стрелец,

закри следите си

завчас.

Ти спомняш ли си тоз подлец

Това бях

аз.

 

Но помниш ли, едно дете умря

в Париж на барикада.

Едно дете

във бой умря

със кървавата

ретроградност.

Във жилите полека-лека

кръвта изстива

като щик.

Ала една усмивка лека

по устните се плъзва в миг.

И после устните синеят,

ала в очите

жар гори,

ала очите сякаш пеят

Liberte cherie!...

Един гамен е

прострелен.

Лежи скован във смъртен мраз.

Ти спомняш ли си

тоз гамен

Това бях аз!

 

Но помниш ли,

един мотор

прониза

с смях

и оптимизъм

мъглите,

дето птица даже

не слиза

в влажния простор;

един мотор с крила, които

разсичат

ледната завеса,

изменят земната орбита

и с взрив на бензинни пари

разчистват пътя към прогреса.

 

Моторът, който пее горе,

е труд на моите ръце.

А тази песен на мотора

е кръв от моето сърце.

 

Човекът, чийто поглед верен

е вперен

в нервния компас,

човекът, който

влезе в бой

с мъглите,

с северния мраз,

ти спомнях ли си кой

бе той

Това бях

аз.

 

Аз съм тук

и там. -

Навред. -

Един работник от Тексас,

хамалин от Алжир,

поет...

Навред съм аз!

Навред съм аз!

 

Как мислиш,

ще ли победиш,

навъсен, мръсен,

зъл живот

И аз

горя,

и ти гориш,

и двамата

се къпем в пот.

Но ти изчерпваш свойте сили,

слабееш ти,

отпадаш ти.

Затуй така жестоко жилиш,

в предсмъртен ужас

може би...

Тогаз,

на твойто място,

дружно,

ще изградим със много пот

един живот

желан

и нужен,

и то

какъв живот!